''Някога хората правеха музика,за да изразят какво чувстват...Музиката се изроди от нещо чисто в нещо плитко и движено единствено и само от парите.''

Току що прочетох едно прекрасно интервю на Слаш за Ролинг Стоун и мога да кажа само...Ето за това този човек е мой идол.Не само,защото е невероятен китарист,не само защото свири в групата,която ми показа рока,научи ме на да го обичам и ме открехна към свят много по-различен,изпълнен с интересни хора и невероятни приятели.Той не е мой идол само защото ме вдъхновява,нахъсва,разплаква,разсмива,оставя без думи.А защото освен прекрасен музикант,той е и прекрасен човек.Не е само това интервю,което ми го показва,но то допълни мнението ми.Разбиранията му за музиката днес и тогава съвпадат с моите,начина му на виждане на нещата,това че е толкова...open minded.Придържа се към класиката и все пак успява да сложи нещо ново към нея.Харесва лейди гага например,но в същото време не бърза да работи с нея.Минал е през толкова много неща.Като се почне от гънс,наркотици,джак даниелс,майкъл джексън,разпадането на една от най-великите групи,пречистването му,велвет риволвър,семейството му и се стигне до последния албум.Един от най-невероятните китаристи,които биват хвалени всеки ден и той все пак не се прави на такъв,не се надува,не се перчи,не отваря голяма уста (както други екс-гънари).Евала майна,евала за всичко,което си постигнал,за всички капани,които си избегнал,за да станеш това което си само от любов към нещата,които правиш.