WARNING!!! Soapy, teary, bittrsweet confessions!

Гледах Хари Потър и Даровете на Смъртта в петък вечер с Яни и беше велико. Беше един от най-хубавите моменти до сега в осемнайсет годишния ми живот. И прекрасно да го споделиш с човек, който ти е толкова близък и който обичаш толкова много и си благодарен,че съществува,защото ако не щеше вече да си избухнал от емоциите вътре в теб.
Не знам как ще имам силите да гледам втората част на филма. Не знам как ще успея да събера куража честно казано. Напоследък се замислих, защо ми е толкова мъчно, че ще я гледам? Не съм ли прочела книгата вече няколко пъти? Не знам ли, че винаги мога да ги чета и да гледам филмите пак и пак, и пак, и пак? Знам, но не е само това. И след като в главата си припомнях невероятната сцена, в която Хари и Хърманяни танцуват след като Рон си тръгна и след като слушах песента (която съм пуснала) още толкова пъти... се сетих. Това са десет години от живота ми (да това съм го проумяла отдавна) и ми е толкова трудно да се разделя с тази част мен. Тази голяма част от мен. Много хора казват,че с последната част детството им свърша. Винаги детето ще живее в нас, то никога не си отива въпросът е кога проумяваме,че сме пораснали, кога виждаме,че ги няма вече солидните стени на Хогуортс, зад които се чувстваме сигурни и в безопасност. Тъжно ми е, защото знам, че аз съм пораснала. Растях заедно с Рон, Хърмаяни и Хари. И беше прекрасно приключение, за което мисля всеки ден. И ми е мъчно, защото че след няколко месеца напускам Хогуортс и аз. И последната част на Хари Потър е... сякаш тя е последната стъпка. Порастват те - пораствам и аз. И не искам да свършва,но това най- перфектния момент за приключването на страницата. За слагането на край на една част и казване на официално сбогом. И ето точно за това ще си направя татуировката. Не само, защото обичам поредицата и Яна толкова много. А, за да задържа поне малка част от нея при мен, въпреки че винаги ще е в сърцето ми. И знам, че всичко това е ужасно сладникаво и може да звучи тъпо, но трябваше, трябваше да го напиша да го кажа на някой.