use your illusion

I got it goin' On I'll be banging and singing just like the rolling stones I'm gonna shake up your sole, I'm gonna rattle your bones...

вторник, 20 юли 2010 г.

...

Срещам те...

Слушам те...

Говоря ти...

Прегръщам те...

Целувам те...

Притежавам те...

Притискам те...

Обсебвам те...

Поглъщам те...

Задушавам те...

Обичам те?

Хорхе Букай

Става сутринта.
Излизам от къщи.На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

На следващия ден
излизам от къщи,
забравям,че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея.

На четвъртия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня за ямата на тротоара.
Спомням си и
въпреки това,
не виждам трапа и падам в него.

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си,че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това,
падам в нея.

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци...
И докато подскачам
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си.

На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по-удобно
да вървя...
по отсрещния тротоар.

събота, 17 юли 2010 г.

БИРА,мотхерфуцкерс!

вторник, 13 юли 2010 г.

Supernatural comic con

Познайте сега какво следва.
Точно така,ще мрънкам.
Как може тия полицай да са толкова неорганизирани бе? С майка отидохме в районното в единайсет,а знаете ли свършихме?В един и половина! Разкарваха ни на сто места,където чакахме сумати време,само,за да може от тия места да ни изпратят на други места.Където пак трябваше да чакаме.Е както и да е дадох показания,жалка..ала бала.Общо взето можеше да мине много по-бързо,ако хората си знаеха работата.Пф.О и докато чакахме едни разследващи полицай ни помолиха да бъдем свидетели.Някакво момче разпознаваше някакви цигани,май го бяха обрали.И мен и майка ме викнаха да сме странични свидетели.И аз си викам е сега,ще влезем в някаква стая с такова огледало дето ние ще ги виждаме,а те няма.А то какво?!Знаете ли момчето от къде гледаше?През щората...Да както и да е.

И така после отидох и си купих джапанки и рокля <3 Дълга е,много ми хареса.
О и вчера бях на кино гледах Knight and Day и се напиках да се хиля.Леле много хубав филм :D :D :D Смях.

Ох искам да отида на супернейчъръл конвенция.Ама толкова много искам,с цялото си съществуване искам.Намерих си passes за конвенцията в италия през април и наще като ми дадат пари за абитуриенската ще мога да си купя,но има неща още,за които не съм сигурна.Като например колко струват стаите в хотела,включени ли са в тия пассове...и най-големия въпрос...търся си българска група или само един човек за ходене,защото ще ни е много по-лесно да се оправим там.Много искам,ама много, много, много, чак до рев ми се иска да отида.Това е единия вариант.Другия пък е за испания и англия и без това искам да ги посетя тези страни,ама...Оф мамка му,искам на конвенция!

понеделник, 12 юли 2010 г.

Какво ви има бе хора?!

Окей де...беше доста весело тия няколко дни.Нищо,че почивката на балкана ни се развали.Нищо,че ми откраднаха портмонето,в което ми беше личната карта и разни такива листчета с мили спомени и най-вече концертите,които с Яни щяхме да посетим/сме посетили (и пак щяхме да посетим).Сега трябва да се разкарвам из полиции,но Ох! каква изненада!Те вече започнаха да ме разкарват.Отидохме днес с майка в трето районно,те ни препратиха към второ,защото картата ми била открадната в друг район.МОЛЯ?! Бе някой се разхожда с личната ми карта насам-натам,а вие ме разкарвате на майната ми и отвъд.Да щях да отида сега следобед с Анито,да видя какво трябва да се направи и така нататък..НО!опа баща ми каза,че държавните служители работят само до 4!от 9 до 4!Плюс два часа почивка от дванайсет до два...да ви еба майката и държавата и служителите й :) утре сутринта ще ида.

Та така...гледах световното.
Без думи.

Един съвет не гледайте бич слап!Тва си е чисто кодирано порно.Да точно така,кодирано порно...на места и не чак толкова кодирано. х.х

Прави ми се нещо.Може би ще успея да накарам Анко да идем до морето за един ден,да се изкъпем и да се върнем.Или до София да се разходим,или нещо такова.

вторник, 6 юли 2010 г.

It's not about surviving the storm,

it's about learning to dance in the rain.

неделя, 4 юли 2010 г.

Добре малко е лейм...не много е лейм и може да звучи малко слашърско ама не е нарочно! Просто трябваше да го напиша.

Посвещавам го на теб.



Черната пелерина се спускаше над нищото.Индигово-синьото небе бе осеяно с безброй блещукащи звезди.Стъпките на приближаващия се човек се приглушаваха от мократа трева.Мъжът се закова на място когато видя силуета пред себе си.Толкова добре му беше познат.Топлите кафяви очи се подаваха зад кръглите му очила,пламъчетата от тях грееха радостно заради срещата със стария приятел.Широката усмивка играеше на устните му.Рошавата му,щръкнала във всички посоки коса,се развяваше леко заради вятъра.
-Здравей,приятелю. – звънкият му глас се разнесе над широката поляна.
Беше чакал този момент толкова време…толкова дълго време.Бяха изминали петнайсет годи.Петнайсет мъчителни за него години.Петнайсет години откакто го бе видял за последен път и не бе могъл да се сбогува.Петнайсет години всяка вечер беше сънувал как се срещат.Петнайсет години бяха изминали откакто живота на най-добрият му приятел бе отнет.И ето сега,стоеше пред него.Колко пъти си бе представял тази сцена.Колко пъти си бе мечтал,някой ден това да се случи.Нещата да се обърнат по нов начин,да върне времето назад.Като малко дете се бе надявал да измисли някаква нова магия,отвара,да открадне времеврът,за да се опита да ги спаси.Да предотврати нещастната им съдба.Стоеше пред него.И колкото и пъти да бе виждал тази сцена в главата си,да се бе надявал да се случи,тя го остави без дъх.Очите му запариха,горещите сълзи размиваха сивия цвят.
-Джеймс…- името едва се откъсна от устните му.Звучеше повече като въздишка.Не смееше да пристъпи напред,страх го беше,че мъжът срещу него щеше да изчезне.
-Сириус.- мъжът каза все още усмихвайки се.Кимна с глава назад.-Хайде,Лап.
Старото обръщение накара стомаха му да се свие.
-Сънувам ли,Джеймс?
Гласът му беше тих и слаб,не искаше да нарушава спокойствието около тях.Рошавият мъж се засмя и сложи ръцете в джобовете си.
-Не,не сънуваш.
Стояха така и се гледаха още няколко минути,без да казват нищо.Спомените нахлуваха в главите им,изпълваха ги,караха кръвта им да закипи.Както преди…
Сцените от последната битка на Сириус изведнъж го блъснаха като студена,огромна вълна.В ушите му прокънтя смъртоносното проклятие.Той си пое рязко дъх,наистина не сънуваше.
-Хайде,приятелю,дойдох да те взема, време е да вървим.
-Къде?
-Там…на онова място.Знаеш,където спомените никога няма да ни напуснат.Където ще сме отново щастливи.
Сириус се усмихна широко,но изражението му бързо се промени.
-Съжалявам.-гласът му отново бе шепот.
-Недей,ти не си виновен за нищо.
-Напротив.Трябваше да дойда по-рано.Трябваше да разбера,че Опаш е предателя.Може би щях да го спра…И сега…сега дори не съм до Хари.Аз умрях,Джеймс,а трябваше да му помогна.Трябваше да се бия повече!
Джеймс се приближи до него и прехвърли ръка през рамената му.
-Не можеше да знаеш какво ще стане,Лап.Ние сами щяхме да се спасим,ако знаехме какво е намислил Опаш...Аз трябва да ти благодаря,Сириус,че си толкова предан приятел.Благодаря ти,че макар и за кратко беше до сина ми.Ти отдаде цялото си сърце,но времето ти дойде,трябва да тръгваме.Изпълни мисията си,мародере.
Сириус кимна.Обърна се към него и го прегърна силно.
-Радвам се да те видя отново,друже.
-Аз също,аз също…
Обърнаха се с лице към северния край на поляната.Усмивката не слизаше от лицата им.Под погледа на звездите те се запътиха към вечността.Бях отново заедно и отиваха там…там където щяха да бъдат отново щастливи.Както преди.

петък, 2 юли 2010 г.

I could really use a wish right now

Can we pretend that airplanes
In the night sky
Are like shooting stars
I could really use a wish right now
Wish right now, Wish right now


<3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3

четвъртък, 1 юли 2010 г.

Направих ново виедео.И о.0 не е на спн? (да ама следващото сигурно ще е)

холи фък

Трейлъра на ХП ИС СО ФЪКИН ЕПИК!
Почват да снимат спн!На 25 юли ще излезе снийк пийк на 6 сезон.ОХ ФЪК ЙЕС!Първата серия е кръстена на албум на дъ ролинг стоунс.
Яко ми е.Емоциите май пак ми идват в повече.
Ще ходя на балкан.
Май измислих къде ще ми е татуировката.
Искам да ВИКААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААМ.



да тия дни емоциите май наистина ми идват в повече.