Посвещавам го на теб.
Черната пелерина се спускаше над нищото.Индигово-синьото небе бе осеяно с безброй блещукащи звезди.Стъпките на приближаващия се човек се приглушаваха от мократа трева.Мъжът се закова на място когато видя силуета пред себе си.Толкова добре му беше познат.Топлите кафяви очи се подаваха зад кръглите му очила,пламъчетата от тях грееха радостно заради срещата със стария приятел.Широката усмивка играеше на устните му.Рошавата му,щръкнала във всички посоки коса,се развяваше леко заради вятъра.
-Здравей,приятелю. – звънкият му глас се разнесе над широката поляна.
Беше чакал този момент толкова време…толкова
дълго време.Бяха изминали петнайсет годи.Петнайсет мъчителни за него години.Петнайсет години откакто го бе видял за последен път и не бе могъл да се сбогува.Петнайсет години всяка вечер беше сънувал как се срещат.Петнайсет години бяха изминали откакто живота на най-добрият му приятел бе отнет.И ето сега,стоеше пред него.Колко пъти си бе представял тази сцена.Колко пъти си бе мечтал,някой ден това да се случи.Нещата да се обърнат по нов начин,да върне времето назад.Като малко дете се бе надявал да измисли някаква нова магия,отвара,да открадне времеврът,за да се опита да ги спаси.Да предотврати нещастната им съдба.Стоеше пред него.И колкото и пъти да бе виждал тази сцена в главата си,да се бе надявал да се случи,тя го остави без дъх.Очите му запариха,горещите сълзи размиваха сивия цвят.
-Джеймс…- името едва се откъсна от устните му.Звучеше повече като въздишка.Не смееше да пристъпи напред,страх го беше,че мъжът срещу него щеше да изчезне.
-Сириус.- мъжът каза все още усмихвайки се.Кимна с глава назад.-Хайде,Лап.
Старото обръщение накара стомаха му да се свие.
-Сънувам ли,Джеймс?
Гласът му беше тих и слаб,не искаше да нарушава спокойствието около тях.Рошавият мъж се засмя и сложи ръцете в джобовете си.
-Не,не сънуваш.
Стояха така и се гледаха още няколко минути,без да казват нищо.Спомените нахлуваха в главите им,изпълваха ги,караха кръвта им да закипи.Както преди…
Сцените от последната битка на Сириус изведнъж го блъснаха като студена,огромна вълна.В ушите му прокънтя смъртоносното проклятие.Той си пое рязко дъх,наистина не сънуваше.
-Хайде,приятелю,дойдох да те взема, време е да вървим.
-Къде?
-Там…на онова място.Знаеш,където спомените никога няма да ни напуснат.Където ще сме отново щастливи.
Сириус се усмихна широко,но изражението му бързо се промени.
-Съжалявам.-гласът му отново бе шепот.
-Недей,ти не си виновен за нищо.
-Напротив.Трябваше да дойда по-рано.Трябваше да разбера,че Опаш е предателя.Може би щях да го спра…И сега…сега дори не съм до Хари.Аз умрях,Джеймс,а трябваше да му помогна.Трябваше да се бия повече!
Джеймс се приближи до него и прехвърли ръка през рамената му.
-Не можеше да знаеш какво ще стане,Лап.Ние сами щяхме да се спасим,ако знаехме какво е намислил Опаш...Аз трябва да ти благодаря,Сириус,че си толкова предан приятел.Благодаря ти,че макар и за кратко беше до сина ми.Ти отдаде цялото си сърце,но времето ти дойде,трябва да тръгваме.Изпълни мисията си,мародере.
Сириус кимна.Обърна се към него и го прегърна силно.
-Радвам се да те видя отново,друже.
-Аз също,аз също…
Обърнаха се с лице към северния край на поляната.Усмивката не слизаше от лицата им.Под погледа на звездите те се запътиха към вечността.Бях отново заедно и отиваха там…там където щяха да бъдат отново щастливи.Както преди.